ЛАЙПЦИГСКИ ВИДЕНИЯ

Венцеслав Константинов


                                      "Моя Лайпциг славя аз..." Антология.
                                      Съставителство Кристел Фьорстер. Превод от немски,
                                      Издателство "Христо Г. Данов", Пловдив, 1982 г.


      Подобно на нашия Пловдив древният град Лайпциг е разположен край река - Елстер. Основали са го славяни и в началото на XI век е носил името Липска. "Дружелюбен град, градина от липи" - ще каже Август Бебел в един разказ. Лайпциг - някогашният малък град с голямата слава! С името му са свързани три или четири световно значими неща: търговия, музика, книги. И разбира се: история. Лайпцигският панаир датира от XIII век. Музиката от по-късно - но каква музика! Канторът Йохан Себастиан Бах, който стои на паметника си пред "Томаскирхе" с увиснал празен джоб. Създал е тъкмо тук вселена от звуци. След това - Рихард Вагнер, прочутият оркестър "Гевандхаус" с Артур Никиш и Фуртвенглер... Ами книгите? Лайпциг - библиотеката на Германия, хранилище на цялата книжнина, публикувана по света на немски език. И многото издателства - търговия с музика и книги. "Жизнен, процъфтяващ саксонски град" - отбелязва един стар пътеводител.

      Град с отколешна и нова история - с Битката между народите от 1813 г. и с Лайпцигския процес сто и двадесет години по-късно. Ако си влизал в музея "Георги Димитров", в сградата на бившия съд, където са се водили заседанията, ако си слушал гласа на Димитров в празната зала, населена от въображението ти, разбрал си нещо, което не могат да ти дадат никакви учебници и книги. И великата изненада: в партера е приютен малък музей на изобразителното изкуство с невероятна колекция на картини от Дюрер, Лукас Кранах, Мурильо...

      И разбира се, литература, Гьоте като студент в Лайпциг се весели в Ауербаховата изба - с изображенията на магьосника Доктор Фауст по стените. И после неговият "Фауст", и същата кръчма, където веселият студент в първи семестър Фрош се провиква: "Моя Лайпциг славя аз! Той малък е Париж и учи свойте люде!"

      Такива видения разбужда пловдивската антология "Моя Лайпциг славя аз...", издадена "по линията на побратимените градове", по взаимно споразумение на окръжните съвети за култура на двете древни и нови селища. Тук ще намерим стихотворения и прозаически текстово от писатели, свързани с Лайпциг - от съвременния класик Георг Маурер, вдъхновен от художествения свят на Хьолдерлин и от елегиите на Рилке, до младия лайпцигски поет Андреас Райман. И пак изненада: чудесните преводи пък на младия пловдивски поет Емил Стоянов. Програмната творба на Георг Маурер "Човекът" е пресъздадена от него на български далеч по-добре от познатите ни други интерпретации. Оформлението на книгата е също забележително - този пастелен "градски" пейзаж, събрал ведно всичко съкровено от стария Лайпциг: Баховата църква, пазарския площад, зданията с кулите на двете кметства...

      Една ведра книга за млади хора, които обичат музика, история, литература...






- в-к "Пулс", София, бр. 51, 21 декември 1982 год.



© Венцеслав Константинов, 1982

| top | home | e-mail |

Created: 04.03.2004
 WEB Design © DarlSoft Workshop