ГОБЛЕН, ИЗВЕЗАН С ДЯВОЛСКИ ОПАШКИ

Венцеслав Константинов


                                                      Малкълм Лоури, "Под вулкана", роман,
                                                      превод от английски Спас Николов,
                                                      Издателство "Народна култура", 1982 г.


      "И жаждата - която не е жажда, ами самото страшно съкрушение, порочно пристрастено сластолюбие - е смърт, смърт и пак, отново, смърт..." Тази гибелна жажда, този "алкохолипсис" на неизтрезняването, през който се провиждат, чортовски-черни, чертите на една еруптивно ерегирала цивилизация - ето какво е движило ума и ръката на Малкълм Лоури, когато е изливал от себе си своя роман-изповед. И ако Джойс е имал пред очи Омировате поема, за да вдъхне живот на един модерен Одисей, Лоури се е взирал в Дантевата "Божествена комедия", за да извае СВОЯ пъкъл. Под вулкана - това ще рече: там, долу в преизподнята на бясната страст и себеомерзението. Но както отбелязва в академично издържания си предговор Спас Николов, заглавието на книгата се тълкува не само символично - като митологичен ад, не само психологически - като пълното с демони подсъзнание на алкохолика, но и като историческа алегория: годината е 1938, светът е "под вулкан" и лавата на фашизма и войната се готви да го залее. Така трагизмът на алкохолизираното съзнание се въздига до трагизъм на една епоха, загубила всякакви нравствени устои.

      Повествованието, изградено с префинените изразни средства на модернистичната след-джойсовска англоезична проза, се разгръща внушително, многобагрено и катедрално-тържествено. Но макар и английска, картината не е ангелска, а по-скоро демонично-сакрална. Романът на Лоури напомня гигантски гоблен, извезан с дяволски опашки..

      Преводачът Спас Николов е раздиплял пласт след пласт, откривал е асоциации и внушения, които неизкушеният читател би отминал незабелязано. И ги е пресъздавал със средствата на българския език по смайващ начин. Той е гравирал и словотворил, играл с думи, значения и звуци, давал е от себе си и е добавял, осмислял там, където е било нужно. Защото преводът му не е дословен, а функционален - ние ще прочетем романа може би не "както е в оригинала", но положително както е при Лоури. Сложността поражда нова сложност... По дълбочина, музикалност и поетичност "Под вулкана" на Малкълм Лоури може да се сравни с романа на Херман Брох "Смъртта на Вергилий". И тук, и там се долавя "божественото присъствие" на фирмата "His Master's Joyce"...

      "Под вулкана" е включен в изготвения от ЮНЕСКО "Списък на представителните произведения от световната литература". Сега вече можем де направим поправката - книгата стана културен факт и в България.






- в-к "Пулс", София, бр. 20, 17 май 1983 год.



© Венцеслав Константинов, 1983

| top | home | e-mail |

Created: 06.03.2004
 WEB Design © DarlSoft Workshop