КНИГА, КОЯТО РАСТЕ С ВРЕМЕТО

Венцеслав Константинов


                                            Густав Майринк, "Голем", роман,
                                            превод от немски Светослав Минков,
                                            Издателство "Народна култура", София, 1988 г.


      Има писатели, които сътворяват през живота си сякаш само една книга - това е творбата, която се произнася на един дъх с името им, а значението й расте с времето. Всичко останало, макар и важно, оценявано като значимо, постепенно потъва в забрава и остава достояние само на литературната история.

      Такава необикновена, "единствена" творба е романът на Густав Майринк "Голем", който писателят публикува през 1915 година на четиридесет и седем годишна възраст, след един изпълнен с нелитературни превратности живот.

      Густав Майер - както гласи до 1917 г. гражданското му име - е незаконно дете на придворната актриса Мари Майер и се ражда през 1868 година във Виена. Баща му е известен вюртембергски аристократ и министър. Ученическите години на бъдещия прочут писател преминават в Мюнхен и Хамбург, а после в Прага, където го отвеждат театралните ангажименти на красивата му майка. Там, в стария град край Вълтава, момчето остава само и се записва в Пражката търговска академия. След като я завършва, двадесет годишният Густав Майер основава заедно с един приятел банковото дружество "Майер Моргенщерн" и повече от десетилетие се радва на щастието да бъде млад и преуспяващ банкер. Но след един бурен скандал, свързан с покани за дуел, Майер е арестуван, а банката фалира поради подозрения в измама.

      Нищо друго не остава на несправедливо охуления освен литературата. Така започва една блестяща поредица от гротескни разкази и скици, които начеващият писател публикува в известното мюнхенско сатирично списание "Симплицисимус". Излизат и първите белетристични сборници, а през 1907 г. се оформя идеята и са нахвърлени първите бележки за "пражко-еврейския" роман "Голем".

      Няколкото кратки биографични сведения са необходими, за да се разберат подбудите за написването на този странен, "нелитературен" роман. Защото това е книга за духа на един град, в който се преплитат по чудноват начин готическата мистика и бароковото великолепие, разкошът на дворците и мизерията на влажните и тесни улички, привечерната романтика на реката с нейните прекрасни мостове и мъчителната всекидневна реалност на линеещото еврейско гето. Преплитат се и творческите пориви на изкуството с низостта и безличието на самодоволната бързозабогатяла буржоазия. От цялата тази разнородна сплав изниква и образът на Голем, таил се дотогава в старите еврейски предания.

      Голем е онова тайнствено същество, което нощем броди из тесните улички на града, сякаш разклаща къщите и ги облъхва с диханието си, за да ги изпълни със средновековен страх и трепет. Според легендата Голем е изкуствен човек, създаден от червена глина - фигурата не трябвало да надвишава размерите на десетгодишно дето; после й се вдъхвал живот, като се произнасяло по особен начин името на Йехова или пък се изписвали на челото й тайнствени знаци. Тогава Голем започвал да расте и бързо достигал гигантски ръст, като се изпълвал с нечовешка сила. Но Голем бил лишен от душа и дар слово, той бил безмълвен и ако се изплъзнел от властта на своя създател, можел да разруши всичко около себе си.

      Който е скитал с мистична тръпка в сърцето из кривите улички на стария "златен град", който се е взирал привечер в очертанията на пражките кули, извисени сякаш над самата Вълтава, за да поемат по Карлов мост към Мала страна, знае - това е Голем; и си спомня за фигурата на равина Лев, който според книгите за кабалата създал преди четири столетия такъв един Голем - дух и символ на Прага.

      Романът на Густав Майринк днес отново е духовно притежание на българския читател. Публикуван за първи път у нас греди шестдесет години, той отдавна бе станал антикварна рядкост и се знаеше само от посветените и изкушените в литературата. Сега "Голем" започва своя втори живот в същия - леко осъвременен - превод на Светослав Минков. И това е още едно доказателство, че нито голямото произведение на духа, нито голямото езиково постижение на преводача могат да отмрат незабелязано - все ще се намери някой да си спомни за тях и да им вдъхне нов живот. А такова "оживяване" е вече белег на култура.






- в-к "Пулс", София, бр. 9, 28 февруари 1989 год.



© Венцеслав Константинов, 1989

| top | home | e-mail |

Created: 08.03.2004
 WEB Design © DarlSoft Workshop