ПЛАМТЯЩИЯТ МРАЗ

Венцеслав Константинов


                                      Славомир Мрожек, "Слон", избрани разкази,
                                      подбор и превод от полски Иван Вълев,
                                      Издателство "Христо Г. Данов", Пловдив, 1980 г.


      През шестдесетте години у нас гостува варшавският театър "Съвременник" и на сцената на Сатирата представи няколко "комедии" на вече скришом познатия ни Славомир Мрожек. В една от тях група младежи проникват в някакъв клуб, за да присъстват на обявената официално забава. Но забава няма, клубът е празен. В очакване някой да дойде и да започне веселието, момчетата наизваждат от гардероба на артистите театрални костюми, перуки и друг реквизит, маскират се и гледат да наподобят нещо, което да ги разсмее. Но така и не идва никой, неизвестно защо оповестеното с афиш увеселение няма да се състои. Накрая, след множество лудории, загубилите търпение младежи се обръщат към зрителната зала: "Хора, къде е забавата?"

      Всъщност забавата се е състояла, но никой не я е забелязал. Устроили са си я самите те. Но времето е минало в напразни надежди да се случи нещо необикновено, подготвено от Друг. Кой ли може да бъде той? И дали в упованието да започне най-сетне "истинският живот" не пропиляваме дните си? Само въпроси - никакъв отговор.

      Това е ЕДНО тълкуване. А е възможно и друго: Младите хора преминават самоволно през предела на забраненото, за да намерят жадуваната радост. Но отвъд всяка граница - нравствена или държавна - започва пустотата, невъзможността да бъдеш това, което си, начева карнавалът на отчаянието. Това е вече по-близко до пиесата "Емигранти", която видяхме на българска сцена.

      Може обаче да има трето, четвърто, десето тълкуване. Ето предимството (или недостатъкът?) на ПРИТЧАТА. В сборника "Слон" полският сатирик разказва "приказки" за съвременния живот. Лъвът който гризе моркови, постоянно възкръсващият щабскапитан Хиполит, закъснелият майстор на кръстословици, влюбеният горски, комуто отрязват мустаците, магически-зловещият живот в обсадения град, професорът-музикант, който с волеви усилия премества предмети от разстояние, апокалиптичната сватба в Атомице - в тези многозначни изображения всеки ще открие това, което носи в себе си, ще опознае собственото си съзнание и собствените си надежди: житейски, художествени, философски, политически.

      Но Мрожек е и майстор на гротеската. Като своите предшественици Гогол, Хофман, Кафка той прелива смешното с грозното, забавното с абсурдното, за да засили художественото внушение. Неговият свят се прощава с миналото, смеейки се през сълзи. Подобно на Суифт или Брехт у Мрожек кипи "тъмният дух" на възмутеното съзнание. Той излага на показ човешката глупост, псевдогероизма, лъжепрогреса, привидното съществуване. Разказите на Мрожек разбуждат в равна степен страстта да се живее и страстта да се мисли, облъхват ни със студа на познанието, но и с пламъка на душевния бунт.






- в-к "Пулс", София, бр. 15, 14 април 1981 год.



© Венцеслав Константинов, 1981

| top | home | e-mail |

Created: 03.03.2004
 WEB Design © DarlSoft Workshop