НИКОЙ НЕ МЕ ПИТА, НО ТРЯБВА ДА ГОВОРЯ

Венцеслав Константинов


                                            Ниджо, "Нечакана повест",
                                            превод от старояпонски Цветана Кръстева,
                                            Издателство "Христо Г. Данов", Пловдив, 1981 г.


      "В ранната утрин на новата година, когато нежната пролетна омара бе обгърнала небето като воал, придворните дами излязоха навън, за да посрещнат утрото." Тъй започва прекрасната повест за живота и страданията на грешната Ниджо, любимка на японския император Гофукакаса. Годините й, прекарани в двореца и после другите, "годините на странстване", са описани с непостижимо източно изящество. Всичко тук е красиво и възвишено, дори когато поразява с жестокостта си. Защото любимката си има любим, а това не остава безнаказано. Рожбата на страстта й трябва да отрасне далеч от нея, непознала истинска родителска ласка. Едничката надежда на майката е, че някой ден дъщеря й ще поеме нейния път, ще отиде в двореца, а там може и да стане императрица. Така придворната дама, тайна майка и още по-тайна писателка, възкликва: "Негово Величество не подозираше нищо за душевните ми страдания и бе убеден, че съм му вярна. При тези мисли ме обхващаше ужас."

      Но книгата предлага не само психология и точно обрисуване на твърде странни за нас нрави и обичаи. Тук намираме картините на едно изумително пътешествие. Само тридесет и една годишна, прогонената от двореца Ниджо приема монашески сан и тръгва да броди из страната. Това става не днес, а при условията на късния XIII век, когато се е вървяло само пеша... И е прав коментаторът проф. Хидеичи Фукуда, че тази повест държи читателя в напрежение от първата до последната страница.

      За нас обаче интересът расте и поради друго едно обстоятелство. Създадена преди седем столетия, "Нечакана повест" е открита едва през 1940 година. Литературната сензация се допълва и от факта, че в ръцете си държим първия български превод на творба от японската класическа литература. Нещо повече: българските читатели първи в Европа се запознават с дневника на Ниджо. И тук е мястото да се каже нето за големия принос на младата японистка Цветана Кръстева. Овладяла превъзходно старояпонския език под ръководството на изтъкнати специалисти от Московския и от Токийския университет, тя се е заела с този текст и като учен, и като талантлив литератор. Ако встъпителната студия на Цветана Кръстева е може би образец на точно, компетентно и задълбочено излагане на една извънредно трудна материя, то преводът й е лекокрил, изпълнен с дъх и живот. Нека прибавим и това, че българското издание на "Нечакана повест" е осъществено с рядка взискателност и полиграфически вкус, с истински творчески замах.

      Младата ни японистика, развила се някак мълчаливо и скрито, все повече ни изненадва с постигнатата зрелост - публикациите следват една подир друга. И си мисля, че дословното значение на заглавието на тази повест - "никой не ме пита, но трябва да говоря" - е и един добър девиз.






- в-к "Пулс", София, бр. 4, 25 януари 1983 год.



© Венцеслав Константинов, 1983

| top | home | e-mail |

Created: 05.03.2004
 WEB Design © DarlSoft Workshop