С КОПНЕЖ ПО НЕОБИКНОВЕНОТО

Венцеслав Константинов


                                            "Немски романтици", новели,
                                            съставител Недялка Попова, превод от немски,
                                            Издателство "Народна култура", София, 1980 г.


      Ето една книга, която ще увлече младите по дух и сърце читатели! Дванадесетте немски романтически новели са написани главно от младежи - родени в последните десетилетия на XVIII, но творили и оставили диря в новия, така жадуван и отрупан с надежди XIX век. Разказват те чудати, невероятни истории, изпълнени с много настроение и малко разсъдливост, разказват за тайните и необясними неща в живота, а на първо място, разбира се, за любовта. Защото в любовта романтично надъханият младеж съзира пътя, по който ще опознае загадките на битието. Новалис, кумирът на немските романтици, казва, че в очите на възлюбената се таи вечността, а в екстатичните състояния на любовта човекът се докосва до светове, скрити за всекидневния поглед.

      На разочарованите от неуспеха на Френската революция писатели са скъпи всички мигове, в които им се струва, че долавят пулса на природния живот и че прозират в целите на историята. С копнеж по необикновеното, те често съзират магическо сияние в онова, което - по думите на Маркс - е всъщност обикновена, суха проза. Тяхната представа за действителността им е по-скъпа от самата действителност, а изобразителният талант се оказва по-важен от всякакво познание. Затова в новелите ще се сблъскаме с невъзможни герои, измислени и заплетени положения, фантастични развръзки. Но ще ни облъхнат и пламенни чувства, възторзи и младежка мъка по непостижима красота. А също и болнаво преклонение пред ужасното и страховитото. Защото "крайната нежност и бруталността са допълващи се потребности на нуждаещата се от дразнения романтична натура".

      В един разговор със секретаря си Гьоте нарича класичното изкуство "здраво", а романтичното "болно". И се отнася към творбите на Хайнрих фон Клайст с истинско коравосърдечие. Но "в светлината на съвременния опит" се оказват верни думите на Томас Ман: "Истината е, че без болест животът никога не минава... Някои постижения на душата и познанието са невъзможни без болестта, безумието, духовното престъпление и великите болни са жертви на човечеството, разпънати в името на неговото възвисяване, на разширяването на неговите чувства и знания, с една дума - в името на неговото висше здраве."

      Век и половина след създаването на предлаганите новели можем с изненада да установим, че като умонастроение, като порив да се пожертваме, да се самозагубим в борба и изнемога, в преживяване, познание и страст към някакъв макар и неясен идеал, романтизмът не е отмрял. Днешният романтизъм обаче се носи в сърцето като младежка тайна, като скрито светло страдание, което подготвя за душата мъчително сладко пиршество...






- в-к "Пулс", София, бр. 6, 10 февруари 1981 год.



© Венцеслав Константинов, 1981

| top | home | e-mail |

Created: 03.03.2004
 WEB Design © DarlSoft Workshop