ПЕСНИТЕ НА ЧЕРНИЯ ОРФЕЙ

Венцеслав Константинов


                                              Леополд Седар Сенгор, "Ръка от светлина",
                                              подбор и превод от френски Андрей Манолов,
                                              Издателство "Народна култура", София, 1980 г.


      Сенегал е малка страна (почти колкото България), разположена на атлантическия африкански бряг, бивша френска колония. Главният и износ е фъстъци и... поезия. Сред най-значителните съвременни лирици ще намерим имената на сенегалците Давид Диоп и преди всичко на Леополд Седар Сенгор.

      Тази поезия съчетава високите образци на модерния словесен изказ с трепетния ритъм на тамтамите, със заклинателната сила на устните предения от джунглата, с фолклорната многозначност на езика, където една и съща дума, произнесена с различна височина на гласа, придобива различно значение. Една поезия, изпълнена с гордост от физическото съвършенство на черния човек с неговите леопардови движения и пееща душа - поезия, родена от преклонението пред сетивната култура на черния континент, пред неговата магическа мисловност, тъй чужда на европейския изчисляваш разум. Това въздигане на чувствеността, интуицията, спонтанното прозрение се отлага и в идеите на "негритюда". Тук Африка открива наново себе си, отправя поглед навътре към джунглата на сърцето си, за да намери извечните стойности на човешкия живот. "Това ме кара да мисля за Орфей, който слиза в царството на Плутон, за да изведе оттам Евридика", пише Сартр в прочутия си предговор към съставената от Сенгор през 1948 г. антология на френскоезичната африканска поезия.

      Сам Сенгор смята, че едно стихотворение само тогава става съвършено, когато се превърне в песен - в едно и също време слово и музика. "Поезията трябва да се върне към своите първоизточници, към времената, когато е била пята и танцувана, както в Гърция и преди всичко в Египет на фараоните и както все още в Черна Африка". Като дългогодишен президент на страната си Сенгор направи поезията "държавна доктрина" - резултатът: за две десетилетия независимост републиката не е водила нито една война...

      Най-сетне имаме стиховете на един световен поет, след като вече го знаехме с една творба от "Антологията на съвременната френска поезия", съставена от Невена Стефанова преди десетилетие и половина. Преводът е рядка сполука на Андрей Манолов, поднесъл ни вече поетичните видения на Сен-Джон Перс - близък по дух и образност на Сенгор. Строфите на преводача дишат свободно, широко, тържествено, без насилие над словото. Андрей Манолов внушава чувството за автентичност, за самородност на метафориката, за радост от сътворчеството. Насладата на преводача от проникването в черната духовна вселена на поета става наслада и на читателя.

                                                    Ръката ми ръката ти позна,
                                                    коляното ми - твоето коляно,
                                                    първичния си ритъм преоткрихме...





- в-к "Пулс", София, бр. 21, 26 май 1981 год.



© Венцеслав Константинов, 1981

| top | home | e-mail |

Created: 03.03.2004
 WEB Design © DarlSoft Workshop