ИЗУЧАВАНЕ НА НЕВИДИМИЯ ЧОВЕК

Венцеслав Константинов


                          Иполит Тен, "Есета върху литературата и изкуството",
                          съставител Людмила Стефанова, превод от френски Ерма Гечева,
                          Издателство "Наука и изкуство", София, 1981 г.


      Ето че след чудесния превод на "Портрети" от Сент Бьов, поднесен ни от Анна Сталева, сега имаме и том с есета на Иполит Тен, претворени с вещина и вдъхновение от Ерма Гечева. И двете книги са въведени и коментирани от познавача на френската литературна мисъл Людмила Стефанова - коментирани по особено привлекателен начин: с критическа дистанция, но и с нескрито възхищение. И след като библиотека "Литературни светове" ни върна отново към Георг Брандес, сега вече се очертава една завършена линия в европейското разбиране за "красивата словесност": Сент Бьов - Иполит Тен - Георг Брандес. Една поредица от учители и последователи на ново равнище, която отвежда - съобразно с нашия културен опит - към литературната есеистика на един Стефан Цвайг.

      Докато Сент Бьов търси път към творбата през автора, Иполит Тен обяснява автора през творбата. Сент Бьов разказва анекдоти, описва събития, пресъздава атмосферата, в която възниква едно литературно дело. Самото това дело остава една загадка, примамлива, но непонятна. Тен открива човешката психология, душевния модел, който прозира през тъканта на произведението, през постъпките на героите. И ще каже: "Телесният и видим човек е само указание, посредством което трябва да се изучава невидимият и вътрешен човек." И френският философ и историк - защото такъв е преди всичко Тен - се залавя да обясни необяснимото, да "обхване необятното", и то със средствата на... естествените науки. За него човекът се развива "като едно цвете", душата му има органически състав и различните й елементи са взаимообусловени и породени от някакви ОБЩИ ПРИЧИНИ. Най-често тези причини се свеждат до една единствена сила и веднъж открили тази "главна способност", ние сякаш притежаваме ключа към човешката душа. Тъй според Тен геният на великите писатели и художници е обикновен продукт на определени външни влияния, а те са - ни повече, ни по-малко - три: расата, епохата и средата. Ето как, по думите на Михаил Арнаудов, Иполит Тен вижда в изкуството и във всички дела на духа само факти и причини, които трябва да се сведат към своята първооснова. Хипнотизиран от успехите на естественонаучния метод, този вътрешно пламенен човек, чувствителен към магията на словото, се залавя всъщност да направи аутопсия на литературата, за да я обясни. И той наистина обяснява много неща, но те са издъхнали под скалпела му, станали са безжизнена видимост, "мъртва природа". И тук кръгът се затваря: невидимият човек, когото Тен иска да изучи, изчезва, стопява се като съкровище под грубата кирка на нетърпелив иманяр.

      Есетата на Иполит Тен са извънредно полезно четиво: от тях научаваме, че страстта към човека и неговата душа може да убива, когато се съчетае с хладен, клинически рационализъм. Човекът е легенда, мит, достъпен само за поетическото вживяване. А словото може да го изрази единствено докато той е жив и дишащ...






- в-к "Пулс", София, бр. 5, 2 февруари 1982 год.



© Венцеслав Константинов, 1982

| top | home | e-mail |

Created: 04.03.2004
 WEB Design © DarlSoft Workshop