ТРУДЪТ - СТРАДАНИЕ И ВЪЗТОРГ

Венцеслав Константинов


                                                      Стъдз Теркъл, "Работа",
                                                      превод от английски Лидия Божилова,
                                                      Издателство "Профиздат", 1980 г.


      "Читателите са уморени от измислици! Истината е във факта!" С такива възгласи бяхме свикнали през шестдесетте години. И сериозно очаквахме да настъпи епоха, в която документалната ВИДИМОСТ ще измести художествената ПРИВИДНОСТ. Романът и творенията на въображението, разбира се, не отмряха, но се яви нещо друго: необикновено се засили интересът към мемоара, анкетата, журналистическия репортаж. И трябваше да минат две десетилетия, за да се разбере, че документът може също тъй (ако не и по-добре) да лъже, само дето не го върши КРАСИВО. Оказа се също, че гладът не е бил за факти, а за... достоверност. Така се роди днешният "роман-факция", съчетаващ едното с другото, "факта" с "фикцията".

      Чикагският журналист Стъдз Теркъл е записал на магнетофонна лента разговорите си с десетки редови американци, труженици от различни професии и социални прослойки. На пръв поглед тук няма ЛИТЕРАТУРА, но само на пръв. Като художник-фотограф, който с личната гледна точка, своеобразната композиция и точната отсечка внася тълкувание в заснетото, Теркъл е монтирал разказите така, че те са станали Разкази - с присъщите за жанра встъпление, поанта и морал. От хилядите метра запис е останало само ХУДОЖЕСТВЕНОТО, само истинното. Затова и книгата се чете с наслада и настървение - като най-чиста белетристика. Телефонистката, която поддържа връзката между другите, а сама се задушава в самота; стюардесата с нейната фалшиво усмихната маска, зад която наднича болката; актьорът, мамещ себе си, че щом натрупа пари, ще се заеме с творческа работа; чернокожият полицай, измъчван от чувството, че е изменил на събратята си по участ; италианската сервитьорка, намерила в мръсния ресторант сцена за артистична изява - всички те са движени от една сила: необходимостта да оцелееш в този свят, да припечелиш за насъщния. Трудът като надежда и като проклятие - всичко се свежда до тържеството да издържиш на всекидневните осемчасови терзания и угнетения на духа. Борбата за стиската банкноти става битка за признание и достойнство, за късче живот в мисълта на другите.

      "Трудя се, значи съществувам" - гласи неизречената философия на "малкия човек". В своя "Кандид" Волтер уверява, че трудът ни избавя от трите най-големи злини: скуката, порока и бедността. Чикагският аптекар и нюйоркският дизайнер биха добавили: и от безчестието. Сякаш за простоватите герои на Теркъл е изрекъл в писмата си Сенека: "Трудът е храна за благородните души."






- в-к "Пулс", София, бр. 17, 28 април 1981 год.



© Венцеслав Константинов, 1981

| top | home | e-mail |

Created: 03.03.2004
 WEB Design © DarlSoft Workshop