ВЕРГИЛИЙ - НАШ СЪВРЕМЕННИК

Венцеслав Константинов


                                      Публий Вергилий Марон, "Буколики. Георгики. Енеида.",
                                      превод от латински Георги Батаклиев,
                                      Издателство "Народна култура", София, 1980 г.


      В известното си стихотворение "В ателието" Збигнев Херберт казва за съвременния художник:

                                                  Той прониква в сърцевината...
                                                  без крила, в пантофи оръфани,
                                                  без Вергилий, с котка в джоба,
                                                  с фантазия добродушна
                                                  и с неосъзната ръка,
                                                  която поправя света.
                                                      (Прев. Блага Димитрова, 1967 г.)

      Нужно бе да мине повече от десетилетие, да прочетем Вергилиевите "Георгики", за да разберем докрай мисълта на полския поет: Може да се издържи и без Вергилий, но само ако се постъпва като него. Днешният творец трябва да е "добър градинар, който подпира цветето с пръчка, човека с радост, слънцето със синева". Херберт просто ни предлага модерна транскрипция на Вергилиевите стихове:

                                        Да се опират лозите, на бурите да устояват,
                                        да се катерят и, възел по възел, върха да догонват...
                                        Свършил с лехите, лозарят накрая на своя труд пее.
                                                                                                            "Георгики" II

      Ето как класическата древност и енциклопедическото познание присъстват скрито в съвременната поезия - съживени и психологизирани!

      А нашето, българско минало е така тясно свързано с античния свят, с духовния живот на Елада и Рим, че трите основни творби на Вергилий, събрани сега под една корица, са нещо много повече от културна необходимост. Е, може би образованите сицилиански пастири от I в. пр.н.е., които познават отлично гръцката и римската поезия, както ни ги представят еклогите на "Буколики", ще извикат на устните ни усмивка, но тя скоро ще се стопи, щом вникнем зад условната видимост и усетим дъха на прастария човешки копнеж по ИДИЛИЯТА - още неиронизирана от модерното време. В този романтичен свят, роден в съзнанието на "гражданина" от носталгията му по селската простота и изгубения рай сред природата, все още "любовта побеждава всичко", вече две хилядолетия. Все тъй е жива и мечтата на Вергилий за нов "златен век", в който ще се появи човешки род, оставил зад себе си суровия "железен век".

      В нашия рационалистичен свят не по-малко съвременно звучи и мисълта на Вергилий "Щастлив е човекът, успял да познае нещата.", която владее в "Георгики" - тази поема на съзидателния труд, който "всичко надвива". А "Енеида" с нейните тържествени и нежни стихове, с драматичните страсти и съвършен психологизъм, е сякаш "модерно" продължение на Омировия епос.

      Вергилий - любим поет на мнозина мислители от древността до днес (да споменем само Монтен и Жид) - е най-сетне българско духовно достояние. От крилатия, лек хекзаметър на Георги Батаклиев той ни говори учудващо ясно и съвременно, преодолял хилядолетията.






- в-к "Пулс", София, бр. 1, 6 януари 1981 год.



© Венцеслав Константинов, 1981

| top | home | e-mail |

Created: 02.03.2004
 WEB Design © DarlSoft Workshop