ВСЕКИДНЕВИЕТО НА КРАСОТАТА

Венцеслав Константинов


                                  Оскар Уайлд, "Критикът като художник",
                                  превод от английски Ангел Герасимов и Герасим Величков,
                                  Книгоиздателство "Георги Бакалов", Варна, 1982 г.


      "Той свиреше много лошо, но никой не бе посмял да му го каже, защото беше цар. Всъщност знаеше само две мелодии и никога не беше съвсем сигурен коя от тях свири, но това нямаше никакво значение, защото, каквото и да направеше, всички викаха: ''Очарователно! Очарователно!''" В тези думи на Оскар Уайлд от една измежду прочутите му приказки можем да търсим ключ към неговата естетика. Отвращение от грозотата във всичките й форми, отхвърляне на социалното притворство - не защото е израз на поквара, а понеже е лишено от обаяние, погнуса от посредствеността и от "критическия възторг" пред нея - не заради тяхната безнравственост, а заради тяхното несъвършенство...

      За Уайлд оня, който създава прекрасни неща, е Творец. Красотата е единствената достойна възможност на съществуването. Тя стои над морала, над истината - нещо повече: морално и истинно е само онова, което е красиво. Тези възгледи поразяват с младежкото си предизвикателство, с арогантната поза и парадоксалната логика. Но зад всичко това се крие ранима и наранена душа, юношески копнеж по щастие и сърдечна пълнота, по ИСТИНСКО междучовешко общуване. В последна сметка това е безнадежден копнеж по Култура. Но култура не като официална и надлична институция, а като интимен бит, като облекло и поведение, хранене и разговори, като всекидневие на красотата - с една дума: културата като ВИДИМОСТ. "Защото колкото и да се стараем, ние не можем да проникнем зад видимостта на нещата до тяхната същност. И ужасната причина за това се дължи може би на факта, че нещата нямат друга същност освен своята видимост."

      Геният на парадокса, "кралят на живота" Уайлд не е дълбок мислител. Но затова пък какво изящество, каква ведрост на иронията, каква наслада от остроумния каламбур ще намерим у него! И колко ни е нужно това - ако щете, като отдих. Защото за разлика от големите "философи на живота" Оскар Уайлд не предлага крайни истини, а УБЕЖИЩЕ ЗА ДУХА.

      Две години след избраните му творби - с "Дориан Грей", с пиеси и приказки, с "Редингската тъмница" - имаме есеистиката на Уайлд, в която виждаме ХУДОЖНИКА КАТО КРИТИК. Съставителите на тома Атанас Свиленов и Здравко Петров, както и преводачите Ангел Герасимов и Герасим Величков заслужават наистина благодарност! А преди всичко: Варненското издателство, което вече години наред ни запознава чрез чудесната си есеистична поредица с глъбините на човешката мисъл.






- в-к "Пулс", София, бр. 41, 12 октомври 1982 год.



© Венцеслав Константинов, 1982

| top | home | e-mail |

Created: 06.04.2004
 WEB Design © DarlSoft Workshop