Венцеслав Константинов

 

 

Б А Р Е Л И Н И Т Е

 

         Лиляна е балерина в столичния кор-де-балет и никак не харесва селото, в което мъжът й я завежда. Вижда й се малко, грозно и бедно с тези "камъни вместо керемиди" по покривите. Остават за кратко, Лиляна си тръгва огорчена и разочарована.

         Есента нейните колежки в операта си разказват коя къде е прекарала лятото – една по чужди курорти, друга по скъпи заведения на морето, трета с любовник в Париж. Когато Лиляна с неохота споделя преживяванията си в родопското село, всички ахват и пожелават да видят това "примитивно кътче". И ето че през следващото лято в селото пристига цяла сюрия балерини, придружени от свои почитатели – повече балерини от самите тях. Качват се по баира до къщата на кмета, възторгват се от гледката, после поклонниците напалват на двора огън, правят шишове от дебели телове, каквито кметът им намира, и започват да пекат мръвки. Домъкнали са и каси с бира – всички са възбудени и щастливи от необикновеното, нелуксозно, но първично преживяване на полянката пред високите пламъци.

         Две балерини се усмихват на кмета:

         – Извинете, къде е тоалетната?

         Показва им скования нужник в края на двора.

         – Не, не! Питаме за тоалетната...

         Кметът ги праща зад къщата. Добре че свети луна.

         Срещу скромно заплащане гостите се настаняват по местните хора и се започва голямата "веселба". Още на другия ден балерините тръгват да се разхождат из селото по шорти и плажни тениски, при което женските им прелести преливат от разточителност. Селяните цъкат с език и не вярват на очите си, че е възможен такъв разгул. А жените плюят в пазвите си и не дават на мъжете да излизат на улицата. Моралът на селото е много строг. Веднъж в магазина влиза едра жена с навити ръкави – тъкмо дои кравата и трябва да купи нещо. Един старец поглежда пухкавите й открити ръце и ядно подвиква:

         – Покрий си срамотиите, ма!

         Жената силно се смущава и бързо спуска ръкавите си. Сега същите тези селяни трябва да гледат шествието на полуголите столични гиздосии.

         Кметът има попрецъфтяла дъщеря, здрава селянка с китното име Чока. Омъжила се е наскоро за един пловдивчанин, който кара голям мотоциклет и в центъра на селото си е построил гараж с цел да ремонтира автомобили, но никога не се стига дотам. Колю живее при Чока и живее нелошо. Той е нисък и дебел мъж, много лаком – на закуска изяжда по 15 пържени яйца и след това се заема със своите донесени от Пловдив гълъби. Вечер се запива до късно в кръчмата, като се хвали с женските си подвизи в града на Марица. Когато кръчмата опустее, Чока го подбира като добиче нагоре по баира, при което го бъхти с една ръбеста дъска, а Колю й се моли:

         – Ни мъ удряй все на идно и също място, ва!

         Та Колю Пловдивчанеца решава да се наслади на разголените балерини и една вечер се напъхва в току-що скования насред хорището "бадем", за да наблюдава през дупката за чепа как в отсрещната къща се разсъбличат столичните хубавици. Гледа той, гледа, какво друго е правил, си остава негова мъжка тайна. След като балерините изгасят лампите, бай Колю поисква да си тръгне, опитва, опитва, но не може да се измъкне от бадема. Да повика за помощ – срам го е, да чака – студено му е. Но няма как, зъзне до сутринта, когато комшията бай Иван Караджов поема рано-рано към ливадите, за да окоси, докато тревата е още влажна и лесно се реже. Колю подвиква шепнешком на бай Иван, който се сепва на тайнствения глас от бадема, но накрая разбира каква е работата, гътва бъчвата и оттам като прасе изпълзява сладострастникът. Заклева бай Иван да не казва нищо на никого, защото това са си мъжки работи по тънката част. Но жената на бай Иван вижда всичко зад перденцето на прозореца и на другия ден цялото село знае за похождението и мераците на Колю. А Чока отново го подкарва по баира нагоре, като "ячко" го бъхти с ръбестата дъска "все на едно и също място", та да му дойде акълът в главата.

         Най-после прелестните гостенки си заминават. Остават само спомените и мъжките въздишки. А пък в селото дълго не могат да простят на кмета, че не е спрял този разврат с "барелините". И току му излиза името „Генко Пезевенко”.