Венцеслав Константинов

 

 

Е К С К У Р З О В О Д Ъ Т

 

         Младият екскурзовод установява, че някои чужденци с удоволствие възприемат местната кухня с нейните особености, а други търсят вече позната от дома си храна. Веднъж при обеда един господин от Берлин гневно затропва с лъжица по чинията и заявява, че супата му е студена. Управителят на ресторанта се завтичва и, като говори бавно на български, му обяснява, че това е националното ястие "т-а-р-а-т-о-р" и се яде студено в горещите дни. Но немецът, който гледа отвисоко на всичко българско, не разбира нищо и настоява супата му да се стопли. Управителят вдига безпомощно ръце, но екскурзоводът му напомня, че желанието на клиента е закон, затова да изпълни искането на господина. След малко се появява чинията с димящ таратор и немецът, видимо тържествуваш, изсърбва блудкавото "национално ястие", потънал в мечти за родните крем-супи.

         В съседния ресторант обслужват руски групи. Вижда се как всички под строй сядат на масата, хранят се под строй, а до чиниите им стърчи по чаша кока-кола. Руснаците знаят, че кока-колата е американско, а това ще рече вражеско питие с алкохолно съдържание. Карикатуристи са рисували кълчещи се американски войници в Корея с по две гърли отстрани, размахващи пиянски бутилки кока-кола. Но сега тази напитка е произведена в България, значи е братска. Сложно противоречие! По едно време ръководителят на групата изкомандва сънародниците си да вдигнат чашите с кока-кола и бодро им извиква:

         – Товарищи, до дна!

         Чашите са изпити "на екс" в очакване на алкохолно опиянение, но, уви, такова не настъпва...

         Но се случват неприятност. Руснаците не знаят какво да правят на закуска с пликчетата чай и каничките с гореща вода. Техният екскурзовод обаче им обяснява, че се лапва бучка захар, пликчето се стиска между зъбите и се отпива от горещата вода. За беда тъкмо тогава покрай ресторанта минава някакъв "отговорен другар", вижда как от устните на руските туристи висят конци с етикетчета и долага, където трябва. Екскурзоводът незабавно е уволнен за "непрофесионално отношение с гостите".

         Западните туристи се сблъскват с други проблеми. Имат буржоазния навик вечер да си оставят прашните обувки пред вратата на хотелската стая в очакване да ги намерят на сутринта почистени и лъснати. Така било навсякъде по света! Голямата им изненада и потрес е, че на сутринта няма и помен от мръсните им обувки. Някой ги е откраднал. Налага се да ходят по чехли до дирекцията, за да се оплачат, но разрешение на бедата няма. В павилионите на комплекса продават само джапанки.

         Докато богатите геферейци вилнеят нощем по баровете, източногерманците се забавляват, като ловят пеперуди. Простират чаршафи на тревата и ги осветяват с джобни фенерчета. На чаршафите кацат разноцветни екземпляри и щастливите курортисти ги улавят със сакче. Веднъж една възрастна госпожа показва на екскурзовода красива пеперуда и го пита как е името й. Правило за екскурзовода е никога да не казва: "Не знам!". Затова отвръща:

         – Наименованието на латински е Speedy Gonzales.

         Жената много доволна вади бележник и химикалка:

         – Как се пише?

         – Както го чувате...

         Един ден при екскурзовода идва просълзена млада берлинчанка с малката си дъщеря и споделя, че от Западен Берлин е пристигнал съпругът й, но двамата не смеели да се срещнат без разрешение.

         Гедерейската група често пътува извън комплекса, най-вече до Несебър, където разглеждат етнографския музей, античните църкви и старата мелница. А тъкмо сега тръгват с автобуса за Ропотамо и екскурзоводът, без много да му мисли, кани западния мъж да дойде с тях и да седне до жената и детето си, с които са разделени от Берлинската стена. През целия път двамата се държат за ръце, галят момиченцето си и плачат. Всички гледат екскурзовода изумени, а ръководителят на немската група не знае какво да направи. Докато се разхождат из лонгоза на Ропотамо и плават в лимана с малкото корабче, екскурзоводът не изпуска двойката из очи и внимава да не се отделят от останалите.

         Когато се връщат в курорта, преди още някой да го е изпреварил, екскурзоводът отива при началника от Държавна сигурност. Разказва му всичко най-подробно с обяснението, че е действал съобразно с указанията и така е предотвратил бягството през граница на гражданка от ГДР със западен съпруг, който е пристигнал в Слънчев бряг с мощното си беемве.

         Какво е станало после със злощастната брачна двойка, екскурзоводът така и не узнава, защото набързо го уволняват като неблагонадежден. Не е "подкован" идеологически.