Венцеслав Константинов

 

 

К А М Е Н Н О Т О   Ц В Е Т Е

 

         В бара е шумно, но многото хора създават усещането, че никой не е сам. Осветлението е приглушено, а сенките по пода са къси и размити. Всички говорят, никой не разбира какво казва другият, но е напълно съгласен с него. Лицата на посетителите са възбудени, някои са притихнали, по-скоро спят с отворени очи. Келнерите безмълвно разнасят питиетата, никой не ги забелязва – важни са марковите бутилки и звънките чаши.

         От сцената пее за любов красивата Лидия. Има дълбок и чувствен глас. Тя е висока, с разкошна фигура и разточителна гръд, с бяло лице и огромни кестенови очи. Събужда най-страстни желания! Но по сърце Лидия е каменно студена, не допуска мъж до себе си. Можеш ли разбра женската душа?

         По Лидия се е увлякъл един инженер, който от седмици всяка нощ виси в бара близо до сцената и се налива с водка, гледайки я с див копнеж. Животът му има един смисъл – Лидия. Изяжда я с очи и я проклина и благославя едновременно.

         Скоро на Лидия това й омръзва и една вечер сяда на масата на инженера, въздъхва и му казва, че след края на програмата ще бъде в стаята си.

         Влюбеният удря за кураж още едно питие и в малките часове потропва на вратата на Лидия. Тя го приема с неопределена усмивка и му казва да я чака в леглото, докато се пооправи. Забавя се в тоалетната – жената трябва да е красива дори на загасена лампа. Когато се връща поразсъблечена, инженерът е заспал и здраво хърка в отрезвителен сън. Лидия се мушва в крайчеца на леглото и криво-ляво прекарва нощта.

         На сутринта любовникът се събужда и с уплаха поглежда часовника:

         – Господи, закъснявам за работа! Снощи правихме ли нещо с тебе?

         – Ах, ти беше страхотен!

         – Нали ти казах, че ще ти стопя лагерите? Май не ми вярваше! Сега трябва да бягам, че ще ме уволнят. Ще ти се обадя.

         Излиза и повече не се появява. Задоволил е самолюбието си. Можеш ли разбра мъжката душа?

         На следващата нощ в бара пак е шумно, светлините са приглушени. Хората са възбудени, мъжете оглеждат красивите жени. Лидия пак пее за любов, гласът й е дълбок и чувствен. Гледа в далечината, отвъд залата. Сякаш очаква някого.

         Щастлив или злочест ще бъде мъжът, ако дойдеше? Защото няма по-пламенно от едно разтопено "ледено момиче".