Венцеслав Константинов

 

 

Л Ю Б О В   Д О   П О Л У Д А

 

         В бара на хотел "Хемус" в центъра на Враца пее Даниела. Има руски корени и изпълнява цигански романси. Мечтае за самостоятелен концерт и участия в чужбина. Дани е красива, но попрецъфтяла жена, висока, слаба, с изсъхнало лице. Измъчват я "горещи вълни", при което вратът й се зачервява, а очите й се изцъклят. За да се съвземе, трябва да изпие голяма водка, но една не й стига и пие още. През почивките излиза до фонтана на площада и там с ярост разбива чаши, изнесени от бара. А есенната нощ е топла, небето – осеяно с мигащи звезди, наоколо скриптят щурци.

         Даниела твърди, че името й означава "само бог е мой съдник", и не допуска никой да наднича в личния й живот. А има добро семейство, мъжът й е учител по английски, доста по-възрастен от нея. Отглеждат си две момиченца и се радват на тяхната хубост и привързаност. Преживяват и тежки мигове, свързани главно с нейните родители, които не одобряват брака й с "даскал", гласили я били за нещо по-голямо.

         Един ден обаче Дани "хвърля бомба" в семейството си.

         Появява се неин стар приятел от ранните години, руснак, също певец, който сега работи в ресторант "Чайка". Прочувствено изпълнява романсите на Вертински и като негов съименник настоява да го наричат Саша. Навлязъл е в "критическата" мъжка възраст, все още изглежда привлекателен, макар и вече оплешивял и с нездрав вид – мъчи го черният дроб. Оженил се е рано, има големи деца – вече задомен доведен син и дъщеря студентка. С жена си никак не се разбират, по-възрастна е от него и е винаги болна.

         Руснакът идва в "Хемус" да послуша Даниела и да си припява нейните романси. Притежава кадифен, плътен глас, но не взима добре високите тонове. Веднъж след края на програмата, когато всички вече са си тръгнали, Саша пада на колене пред Дани и по стар белогвардейски маниер й разкрива чувствата си. От години жадувал за нея и това увлечение разбило семейството му – болната съпруга усещала всичко и била ужасно ревнива. Сега Саша моли Дани за любовта й, желаел я безумно. Отначало Даниела се дърпа, дори се възмущава – и двамата вече не са млади, но тъкмо затова накрая склонява: "Дали все пак да не опитам?" И се съгласява да бъде "отвлечена" от неудържимия казак.

         Започва дива любов с разточителен секс, стимулиращи хапчета, нежни думи и много алкохол. Саша й дава да пие някакъв "укрепващ" екстракт от азиатски билки, който развихря желанието и тя полудява от страст. Дори само видът на Саша – изправен, с гола глава – я кара да усеща физически как той прониква в нея. Дотогава не е знаела от кой пол е!

         Така руснакът я вкарва в сексуална и алкохолна зависимост и старателно я отдалечава от семейството й. Силно я ревнува от учителя, нейния съпруг, и настоява да не спи заедно с него, да си постели в друга стая. Увещава я, че и нейният брак е разбит и двамата трябва върху старите развалини да изградят нещо ново...

         Всичко е чудесно и вълнуващо, помежду им трепти "възвишена романтика" като в съветски филм. Даниела смята това за "велика любов". Започва да мисли, че най-после е намерила мъжа на живота си. Закопнява да се свърже с него в брак и да му роди дете, докато все още е способна на това. Саша видимо е съгласен и я обсипва с руски ласкателства. Двамата пият водка и мечтаят как ще избягат от всички и всичко и как ще пеят заедно в Лас Вегас.

         Даниела престава да се предпазва и забременява. Когато, сияеща, съобщава на бъдещия "папа" радостната вест, той замълчава. След два дни й се обажда по телефона в бара и сухо заявява, че прекратява връзката им, защото трябвало да се грижи за болната си жена. Даниела обезумява, чувства се като изхвърлена на улицата мръсна кучка, изпада в тежка депресия, намразва всичко и всички, дори децата си. Дълбоко страда, нарича се "идиотка" и "кретенка", говори несвързано на себе си, не разбира какво става. Съзнанието й се обърква, умът й се помрачава, докосва се до лудостта и смъртта.

         От този пъкъл я извежда съпругът й, който с болка преживява измяната и унижението, но Дани и семейството са му по-скъпи. Прощава й, не я укорява за нищо, смята я за безчестно похитена. Денонощно бди над нея, безпокои се за всяко отклонение в състоянието й. Убеждава я, че е силна, че трябва да живее, а не да иска "да си ходи", защото е заобиколена от обич и внимание. Децата също й помагат с нежността си да се справи с "депресивния епизод", да излезе от мрака на светло. Даниела прави аборт, с мъка премахва плода на своята "велика връзка". Връща се в семейството, отдава се на децата и на работата си.

         След време обаче Саша започва пак да я търси. Пропил се е, иска от нея пари и секс. Даниела го пъди, но с любовна омраза, с още незатихнала страст. Руснакът я умолява, упреква, ругае, нарича я "стерва", целува ръцете й, плаче, предлага й да се самоубият заедно, накрая я заплашва, че като човек на КГБ може да й уреди пращане на лагер за "битово разложение" – направил бил тайни снимки на нейни "блудни действия". Даниела търси и не намира изход, в последна сметка се предава. Продължава да живее със съпруга си, залъгвайки се, че обича и двамата "по различен начин", но все повече и повече затъва. Не й стигат сили да се справи с "плешивия плъх", който като вампир се вре между краката й. Среща се с него нарядко, но вече не изпитва желание, а само страх и омерзение – гнуси се от себе си.

         Така "неподвластната на съдник" Даниела всеки ден се събужда с мисълта да сложи край на живота си, но не намира смелост.

         Вместо това троши чаши...