Венцеслав Константинов

 

 

Н А П О Л Е О Н

 

         Бащата на момчето бе намерил разрешение как да го откъсне от "уличните деца". Имал – по думите му – един много интелигентен и даровит ученик от културно семейство, който свирел отлично на цигулка и се готвел за Музикалното училище. Веднъж след урока им по солфеж професорът ги запозна – дарованието се казваше Наполеон – и ги остави да се разговорят с мисълта, че цигуларят, като по-голям, ще въздейства на момчето благотворно и ще му вдъхне по-възвишени интереси.

         Наполеон бе слабоват, приказваше нервно и възбудено, измъчваше го някакъв тик и докато говореше, облизваше устните си. Размениха с момчето няколко думи, споделиха си, че и двамата много четат, оказа се, че когато не свири на цигулка, Наполеон също обича да се рови в приключенски истории. Особено харесваше романите на Емилио Салгари, а любимата му книга бе "Островът на съкровищата" от Робърт Стивънсън. И така в някаква степен се сприятелиха.

         Един ден, докато разговаряха, Наполеон впери поглед във витрината на шкафа, зад която зеленееше бутилка грузински коняк, подарък на бащата от негов студент. Професорът не пиеше и конякът стоеше отдавна в шкафа и "отлежаваше". Напо попита:

         – Какво е това там?

         Момчето отвори витрината и извади шишето. Наполеон го отпуши, надигна го и отпи няколко едри глътки. После отново пи.

         – Опитай и ти.

         Момчето също пийна. Парливата течност не му хареса, задави се и започна да кашля. Напо отпи отново и отново и бутилката се презполови. Ами сега! Как ще обясни на баща си защо шишето с коняка е наченато? Наполеон предложи:

         – Ще долеем вода. Бутилката е тъмна, няма да личи.

         Така и направиха. А Наполеон, клатушкайки се, но с грейнали очи, си тръгна.

         След седмица се случи нещо ужасно. Професорът имаше рожден ден, дойдоха роднини, колеги. Край разтегнатата маса с бяла покривка бе наредена скромна трапеза – времената бяха оскъдни. Но бащата извади бутилката от шкафа, намери подходящи чаши и тържествено обяви пред гостите, че сега ще вкусят оригинален грузински коняк, какъвто няма да намерят никъде. Наля на всички от светлеещата течност и викна:

         – Хайде, наздраве!

         Гостите отпиха и по лицата им се изписа отвращение. Професорът също пийна и целият почервеня:

         – Някой е свършил голяма магария!

         Повика момчето и пред всички го запита:

         – Ти пил ли си от коняка?

         – Да, но малко, Наполеон пи повече и доля вода.

         Бащата избухна:

         – Лъжеш! Наполеон е културно момче, ти си сторил тази работа. Увлякъл си Наполеон и той да пие!

         И му се закани да се разправи с него "по друг начин". А гостите се опитаха да го успокоят и малко пресилено се усмихваха.

         По-късно се узна, че Наполеон имал зависимост от алкохола и редовно посръбвал, каквото му попадне. Бащата, изглежда, разбра грешката си, но замълча, както обикновено. В душата на момчето обаче остана горчилка от недоверието.

         След време срещна Напо на улицата. Не беше станал музикант, трепереше целият и със заекване сподели, че сега следва френска филология и учи испански, за да замине в Куба като преводач. А там сигурно щеше да се пропие окончателно.

         Такова бе благотворното въздействие на Наполеон върху момчето. Научи го да попийва.