Венцеслав Константинов

 

 

П Р Е Д О Б Е Д Ъ Т   Н А   Е Д И Н   Х У Б А В   Д Е Н

 

         Зад малкото стрелбище в Южния парк са се струпали мъже, които оживено ръкомахат, но не се бият, нито пък говорят за политика, а обсъждат изгледите на "Левски" да победи италианците в следобедния мач. Дребните японски рози в храстите миришат упойващо, по пейките са насядали късополи студентки, но мъжете не виждат нищо друго, освен пъргавия гръб на един футболист, от когото ще зависи всичко. И артистът от Сатиричния театър не лъже, когато казва, че е трябвало да бъде на репетиция, след като младият квартален свещеник му е обяснил предимствата на персоналната защита.

         Божият служител още бърше с края на черното расо потното си лице, докато в западната част на града се пресрещат две цигански сватби. От синкавите чела на музикантите извират кафяви ручейчета и се сливат с влагата от зачервените очи, тъй като всяка сватба си има своя музика и всяка музика е по-добра от другата. Под ясното пролетно слънце блясва желязното зъбче на по-младата булка, стъклените мъниста около врата й леко прозвънват, а мургавият крак, обут в скъсан чорапогащник и още едно бяло чорапче се повдига и острото токче на вехтошарската обувка тропва по черния асфалт. И докато гърдестите невести правят все по-възбуждащи въртеливи движения, а старите цигани пляскат с ръце и в един миг викват "Ха-а-а!", по булевард "Стамболийски" продължава върволицата от леки коли с балони по антените. В райсъветите млади хора подписват документ, за чието съдържание не мислят, а цялото им внимание е насочено към това кой кого ще настъпи в решителната секунда, когато презрелите жени наоколо ще отпуснат букетите, ще се погледнат тихо и някоя от тях ще се опита да скрие сълзите си.

         Но докато сълзите на повехналите жени са почти щастливи, сълзите на малката фризьорка от козметичния салон на площад "Славейков" са изцяло нещастни. Насмешливите погледи и мръсните подмятания на мъжете събират в русата главица отчаяни мисли. Мъжете са най-гадните същества на света – но само до мига, в който от трамвая скача дългокракото момче в черен пуловер и тънките му мустачки одраскват поруменялата бузка. Стрелката на часовника над аптеката се е преместила само с едно деление, но бялата носна кърпичка вече не размазва грима около красивите очи.

         В същия този миг студентът от тавана на олющената къща отсреща престава да се взира през квадратното прозорче към покривите на града, вдига поглед към безбрежното небе и за шести път сяда да напише разказа, който вече сънува.

         Ето, това е предобедът на един хубав ден, в който сълзите на погалено момиче бързо пресъхват, пияни цигани диво пляскат в ритъма на сватбената музика, един артист от вълнение пропуска репетицията в театъра, а мъже, облечени в бели ризи, очакват следобедния мач, от който ще зависи самочувствието им през новата седмица.

         Но този ден ще бъде особено щастлив за двама души, които все още не се познават, не подозират нищо един за друг, но привечер ще се изненадат от случайната си среща в парка и след известно колебание мъжът ще целуне жената силно, сякаш завинаги.