Венцеслав Константинов

 

 

П Р Е В Ъ З П И Т А Н И Е Т О

 

         Лелята на момчето бе възрастна, но се сърдеше, ако я нарекат "баба". Правеше впечатление на лична, изискана жена с маниери. Не беше красива, но излъчваше властност и достолепие. Учила бе в Париж пеене и рисуваше пейзажи. Говореше чужди езици и се обличаше с вкус, а дрехите и скъпите й накити бяха все от "странство". Носеше много кехлибар и злато. Живееше в Пловдив, даваше уроци по френски, не се беше омъжила. Приказваше се, че имала годеник офицер, който загинал в Световната война и тя толкова страдала по него, че останала сама.

         Когато идваше на гости, лелята се показваше смаяна от невъзпитаността на момчето и уличния му говор. Със старомомински плам се заемаше да го превъзпита, да направи от него "човек". Непрекъснато му отправяше упреци и назидания. Изразите й бяха: "Как може!", "На какво прилича това!", "Срамота!", "Това ли ти е възпитанието!". Обичаше да го въвежда в добрите светски обноски. С високо вдигнат пръст проповядваше: "Лактите никога на масата", "Не се навежда устата към лъжицата, а лъжицата се поднася към устата!" При това понякога се объркваше: "Не се яде, докато се храниш!"

         Момчето смъртно я ненавиждаше главно заради нейните поучения, които му се струваха безумни. Например лелята му обясняваше, че културният човек си пуска водата в тоалетната, преди още да е станал от клозетната чиния, за да не вижда фекалиите си и с това да наскърбява своите чувства. Имаше навика, докато седи в тоалетната, да си припява арии от любими опери, така вероятно се усещаше по-изискано. Момчето се чудеше какво отмъщение да измисли. Накрая наля едно канче с вода и го закрепи в клозетното казанче така, че когато се дръпне синджирът, водата да се излее върху седящия отдолу човек.

         В ранната утрин лелята влезе в тоалетната, като си тананикаше нещо.

         Момчето седна на прага пред вратата и зачака. В един миг се чу шум от пуснатата вода и вик:

         – Мъж! Мъж!

         Лелята изскочи полугола, с ужасено лице, убедена, че някакъв мъж я е наплискал през клозетното прозорче. А пък момчето се смееше:

         – Лельо, къде си тръгнала по гол гъз! Това ли ти е възпитанието!

         Мразеха се взаимно. Дойде и по-страшното отмъщение. Веднъж лелята се готвеше да иде на гости у своя приятелка от младите години. Просна в спалнята най-хубавата си копринена рокля от Париж и в кухнята си направи косата с маша, нагорещена на печката. При това си пееше на италиански ария от "Риголето" – имаше мек, но малко сладникав глас. Момчето я издебна, докато си навива буклите, взе от аптечката шишето с йод и го изля върху роклята. Изтича в кухнята и я погледна невинно, сякаш не знаеше нищо. Лелята се върна в спалнята и първоначално не забеляза злината. Изведнъж "La donna e mobile" секна, лелята нададе животински рев и при вида на съсипаната си рокля горчиво се разрида.

         След тази случка тя повече не стъпи у дома на момчето и то се лиши от нейните нравоучения. Вече нямаше кой да го превъзпитава. Остана си уличник.