Венцеслав Константинов

 

 

С Ъ Н И Щ А   В   Л Я Т Н А   Н О Щ

 

         Момчето имаше приятелка на име Вили. Тя го водеше на опера, за да чуят обожаван от нея певец – там за първи път момчето чу "Травиата" и "Тоска". Ходеха заедно в "Алианса" на площад "Славейков", за да учат английски, а после да ядат шкембе-чорба в шкембеджийница "Леонардо да Винчи" на "Графа". Момчето пък водеше Вили по ресторанти, за да танцуват. След това вкъщи се целуваха, но нищо друго – и двамата бяха свенливи и щастливи с безплътната си близост. Но Вили, изглежда, очакваше "нещо повече".

         Един летен следобед имаха среща в градинката пред сладкарница "Пролет" на булевард "Руски". За изненада Вили се появи с друго, по-голямо момче.

         – Запознайте се. Това е Евгени, мой приятел.

         – Аз също съм неин приятел – изфъфли момчето и подаде ръка, като се ядоса на себе си.

         – Приятно ми е, мерси! – отвърна момъкът.

         Седнаха на една пейка и замълчаха оглушително. Никой не знаеше какво да каже. Евгени имаше приятни черти и гладко избръснато лице. А пък момчето още не се бръснеше, макар че му бяха наболи мустачки. Веднъж бе отишло да се подстриже и когато бръснарят го запита какво да бъде, изрече смело:

         – Подстригване и бръснене...

         – Ние яйцата ги мием, не ги бръснем.

         Не знаеше дали тогава, или сега, пред Евгени, се чувстваше по-засрамено. По едно време Вили наруши мълчанието и каза, че Евгени е студент, следва външна търговия, плува и я подтиква и тя да спортува.

         – Заедно ли плувате? – попита момчето нервно.

         – Не. Самосиндикално – отвърна отзивчиво Евгени.

         Явно търсеше начин да "успокои топката".

         Тогава момчето най-самосиндикално си тръгна, без да каже дума, и се затвори вкъщи да ближе рани.

         За да се справи с "любовната мъка", реши с приятеля си Жоро да поживеят на палатка край Панчаревското езеро. Намериха две стари платнища и раници, а Жоро откри в дома си стар ловджийски нож с кокалена дръжка, донесе и кълбо навито въже за пране (момчето подозираше, че го е отмъкнал от някой двор). Взеха от приятели назаем два гумени дюшека, накупиха си продукти, главно консерви и – за енергия – една голяма кутия шоколадови бонбони "асорти". Запасени с одеяла и топли дрехи, взеха автобуса за Панчарево.

         Времето бе горещо, а въздухът – влажен и лепкав. Над езерото се носеше лека омара, в небето крещяха чайки. По язовирната стена минаха на отсрещния бряг и си затърсиха място. Скоро намериха една полянка, обградена от млади борчета. Точно това им трябваше! Насякоха пръчки и с платнищата си опънаха палатка. Надуха дюшеците и след като се изкъпаха в топлата вода, си полегнаха.

         Докато дремехе, чуха гласове. По пътеката под тях минаваха туристи – навярно с намерение да заобиколят езерото. Това никак не им хареса. На момчето му дойде нещо наум: откъсна капака на бонбонената кутия и с химикалка написа с едри букви: "НЕ ПРЕМИНАВАЙ! ОПАСНОСТ ОТ СРУТВАНЕ!" Забиха на пътеката една пръчка и на нея закрепиха картона. Не след дълго доловиха възбуден говор. Някаква компания се беше спряла пред надписа и шумно обсъждаше предупреждението. Мъжки гласове твърдяха, че това е глупава шега, но жените бяха разтревожени:

         – Ами ако е истина? Какво ще стане с децата!

         Женската логика победи и компанията, разочарована, тръгна обратно. А приятелите тържествуваха. Повече никой не посмя да ги обезпокои. Спаха като новородени с красиви сънища в лятната нощ.

         На сутринта влязоха да се изкъпят и заплуваха навътре в езерото. Жоро бе спортна натура и плуваше по-добре от момчето, но и то се справяше. Така стигнаха до отсрещния бряг при ресторант "Лебед". Масите отвън вече бяха подредени за закуската на туристите и приятелите си откраднаха от хлебчетата, сложени в кошнички. След като ги изядоха, Жоро така се вдъхнови, че започна да прескача масите заедно с наредените по тях прибори и гарафи с вода. В страхотна спортна форма беше! Накрая поеха обратно към своя бряг и се изтегнаха да подремнат в палатката. Нощта мина в слушане на щурците и любовни видения.

         Не щеш ли, на третия ден при тях "цъфна" Евгени, който ги търсел навсякъде. Разделил се бил с Вили, която му казала, че ходи с момчето "на сериозно". Разбрал, че то е на Панчаревското езеро и сега дошъл да го намери, за да узнае истината. Момчето само се разсмя и го увери, че Вили му е напълно безразлична (което не беше вярно) и че той може да си я притежава "до гроб". Евгени видимо се успокои, но не бързаше да си тръгне.

         – Тука е много хубаво. Може ли да поостана при вас?

         – Разбира се, ще ни бъде много забавно! – изтърси Жоро.

         Евгени помоли да го наричат Евгений, с "й" на края, но за по-кратко приятелите го кръстиха Гената.

         Така станаха трима и Гената спа една нощ с тях между двата дюшека. Призори се разрази буря с гръмотевици, вятърът отскубна палатката им и всички се измокриха до кости. След като бурята отмина и изгря слънце, опънаха въжето между два бора, съблякоха се и простряха дрехите си да съхнат.

         Когато Гената остана по "плувки", момчето и Жоро ахнаха. Гената не беше висок на ръст – приятелите стърчаха над него. Но каква фигура! Целият в добре изпъкнали, потрепващи като животинки мускули. Имаше страхотни "перки", коремът му бе на плочки с ясен релеф, никакви подкожни тлъстини. Гената застана в подходяща поза, за да се очертаят на слънцето отделните групи мускули. Запитаха го как е постигнал такова чудо?

         – Тренирам бoдибилдинг.

         – Какво е това?

         – Културист съм.

         – Нещо като културтрегер ли?

         – Какво е това?

         – Ами човек, който разпространява култура.

         – Не, по-различно е.

         После започна да им обяснява как работел върху всеки мускул "индивидуално" – върху коремната преса, бицепса (двуглавия мускул), трицепса (триглавия мускул).

         – А върху безглавия мускул работиш ли?

         – Няма безглав мускул!

         Гената бе лишен от чувство за хумор, всичко изричаше с най-сериозно изражение, сякаш полагаше изпит. Използвал поотделно гири, пружини, щанги – за всеки мускул по предписание. Най-много проблеми му създавал левият бицепс, който имал с няколко милиметра по-малка обиколка от десния. Затова се хранел по американска система, гълтал анаболи, витамини и разни "хранителни добавки", които получавал с връзки на майка си от "Кореком". Изобщо майка му била в основата на всичко! Спазвал точно указанията при личния тренинг, както били описани в специализираните списания на английски. Гената се поразкърши и изду "перките" за демонстрация. Така имаше вид на двукрилен гардероб, изглеждаше квадратен и в тялото, и в мисленето си – всичко подредено, симетрично и логично, в ясна система.

         Бурята бе довлякла към техния бряг голяма гребна лодка, навярно от недалечната спортна база. Момчето и Жоро се хвърлиха във водата, за да я "пленят", и повикаха Гената да дойде да помага. Но той остана на брега, страхуваше се да не извърши нещо нередно и осъдително. Домъкнаха лодката до едни крайбрежни храсти и там я покриха с клони, нападали от бурята. Смятаха в лятната нощ да се разходят из езерото с плячкосаното "корито". Поканиха и Гената. Но той се разбърза, трябвало да се прибира, имал следобед тренировка.

         Разделиха се като добри приятели. Момчето не забрави да предаде поздрави на Вили, но Гената сбърчи вежди:

         – Мисля, че няма да я виждам повече. Не обичам женски игрички.

         Двамата с Жоро само се разсмяха и се размечтаха как ще карат лодката под ярката луна. Гената си тръгна. След половин час обаче пристигнаха двама юначаги и ги питаха къде е техният ял. Някакво момче им казало, че е тук някъде. Посочиха им храстите, младежите от спортната база се качиха в лодката си и отплаваха.

         Гената ги бе издал. Надяваха се да го е извършил от спортна честност, а не от злонамереност.

         Огорчени бяха и заспаха с ръмжене и ругатни. Сънуваха прилепи. На другата сутрин все пак момчето реши да поплава из езерото – макар и не с лодка. Пусна гумения дюшек във водата и легна отгоре му. Започна да гребе с длани и така стигна почти до средата. Слънцето грееше, небето бе синьо, полъхваше ветрец, а леки вълнички го поклащаха като в люлка. Блаженството му бешее пълно. Изведнъж край него се разнесе грозен вик:

         – Я да видим кой нарушава наредбите!

         Това бе дежурният старшина от панчаревската народна милиция. Откара го с лодката си на отсрещния бряг и в участъка му поиска документите. Момчето обясни, че е по бански и затова няма документи, но на другия ден ще му ги донесе.

         – Сега ще ти извъртя една глоба, та да се научиш на ред.

         След като се почеса по главата, старшината го попита за името и адреса. Момчето измисли нещо и милиционерът му издаде талон за 20 лева. Като причина за наказанието записа: "Лицето плува с душек гумен което е забранено да се плува".

         – Като донесеш глобата, ще си вземеш душека.

         Двамата с Жоро решиха да се върнат в София, а пък момчето трябваше да купи нов гумен дюшек вместо взетия назаем. Не желаеше да ходи пак в милиционерския участък, за да прибера стария.

         След няколко дни му позвъни Вили:

         – Къде се губиш, никакъв не се обаждаш.

         – Нали каза, че си имаш приятел?

         – Ах, това беше само за проверка на чувствата. Хайде да се видим.

         – Нямам време, потърси Евгений, с "й" накрая.

         Горещо бе, въздухът трептеше – влажен и лепкав. Над града се носеше омара, в небето крещяха врани...