Венцеслав Константинов

 

 

Щ А С Т И Е   З А   Т Р И М А

 

         На тромпета свиреше Тони – високо, пъпчиво софиянче, заквасено с маята на уличките около Централната баня. Обичаше инструмента си, използва сурдина – като великия Майлс Дейвис. Тони съчиняваше криминални разкази, породени от хъшлашкия му опит. Описваше реални случки, но променяше имената на героите си: Снежа ставаше Жасне, Веско – Ковес, Боби – Бибо, Тошо – Шото и тъй нататък. А действието се развиваше в някаква измислена страна.

         Като писател Тони бешее слаб, но се подвизаваше като „големия сваляч” в оркестъра. Избираше си някоя мадама от гостите на ресторанта и свиреше за нея, като я гледаше втренчено. В един миг жената усещаше погледа му и се обръщаше, а Тони леко се покланяше. Жената, която беше в компания, навярно с мъжа си, се смущаваше и тайно показваше пръста си с брачната халка. Но Тони не се предаваше – по някое време на дамата й се дохождаше до тоалетната и тогава Тони хвърляше тромпета, пресрещаше я пред вратата и започваше да й споделя чувствата си. Направил бе наблюдението: "Когато на една жена й се пикае, не обича да й говорят за любов." Не я пускаше да влезе, докато тя в объркаността и напрежението си не му дадеше телефонния си номер. И Тони започваше да действа.

         След дълги телефонни ухажвания, една от пожеланите жени се съгласява да го приеме в семейната си вила – в определен ден и час. Тони се изкъпва, тръгва, денят е слънчев, птички пеят. Тони е щастлив. Звънва и му отваря красивата домакиня, бързо го кани да влезе, като се озърта. Завежда го в спалнята, налива уиски и за двамата, пуска телевизора и се съблича, съблича и Тони. Събаря го в брачната постеля, но още не го допуска до себе си, а Тони е на дърво. По телевизията започва предаване за литература – някакавъв шишкав поет с пламнало лице рецитира свои стихове, посветени на "любимата". Жената възсяда Тони и с ласки го подканя да се прояви като "истински мъж", при което непрекъснато гледа телевизионния екран. Тони се възхищава на гъвкавите й движения и на поетичната й душа – усърдно задоволява нейното плътско удоволствие, примесено с духовната наслада от стиховете. Пък нали и той е писател – разбира от тези неща. Жената е щастлива!

         Когато свършват – едновременно с последния стих, в който любовта е обявена за безсмъртна, – Тони е подканен да си тръгне, без обещание за "нови срещи", каквото прозвучава само от екрана. На излизане от вилата поглежда табелката на входа – там прочита името на щастливия телевизионен поет.

         Тони се отдалечава с усмивка, денят е слънчев, птички пеят.