ЖАБЕШКИ ИСТОРИИ

Венцеслав Константинов


      Имало едно време едно жабче на име Кики. Жабчето си имало бабче, бабчето си имало очилца, а очилцата - зелено шнурче. На шнурчето висяло червено сърчице, а на сърчицето била изписана буквичката "К".

      Един ден, както си подскачало край езерцето, жабчето Кики видяло, че бабчето седи на едно камъче до брега и плаче ли плаче...

      - Защо плачеш, бабче? - запитало жабчето.

      - Ъ-ъ-ъ, загубих си очилцата! - изквакало жално бабчето.

      - Ами как тъй ги загуби?

      - Ей тъй на! Седях си на камъчето и разглеждах слънчевите зайчета по водата и, изведнъж, цоп!, очилцата ми потънаха, ъ-ъ-ъ!

      - Не плачи, мило бабче, ей сега ще ти намеря очилцата! - изквакало жабчето Кики, покачило се на едно листо, разперило крачета и, цамбур!, гмурнало се в езерцето.

      Водата била прозрачна, слънцето осветявало цялото дъно. Тук рибка премине, там водорасли се люлеят, а пък по-нататък водни охлювчета на криеница играят. Какво по-напред да гледа жабчето! Търсило, търсило, и насам, и натам, но от очилцата - ни следа! И когато вече решило да си върви, не щеш ли, зад стъблото на една водна лилия зърнало някаква буквичка. Жабчето Кики доплувало по-наблизо и видяло, че това е буквичката "К" - неговата буквичка, доплувало още по-наблизо и видяло едно червено сърчице, доплувало още по-наблизо и видяло зелено шнурче, доплувало още по-наблизо и видяло очилца. "Може пък това да са очилцата на бабчето!", помислило си жабчето, уловило здраво шнурчето и изплувало на брега. И какво да види, бабчето все тъй седи на камъчето и плаче ли, плаче! Жабчето Кики скрило очилцата зад гърба си, скок-подскок, приближило се, но за всеки случай попитало:

      - Бабче, какви ти са очилцата?

      - Хубави! - проплакало бабчето.

      "Значи, същите са!", рекло си жабчето, но за всеки случай попитало:

      - Ами имат ли си шнурче?

      - Имат си!

      "Значи, точно същите са!", рекло си жабчето, но за всеки случай попитало:

      - Ами какво им е шнурчето?

      - Зелено!

      "Значи, съвсем точно същите са!", рекло си жабчето, но за всеки случай попитало:

      - Ами имат ли си сърчице?

      - Имат си!

      "Значи, наистина съвсем точно същите са!", рекло си жабчето, но за всеки случай попитало:

      - Ами сърчицето какво е?

      - Червено!

      "Значи, сигурно наистина съвсем точно същите са!", рекло си жабчето, но за всеки случай попитало:

      - Ами на сърчицето изписано ли е нещо?

      - Да, буквичка!

      "Значи, напълно сигурно наистина съвсем точно същите са!", рекло си жабчето, но за всеки случай попитало:

      - Ами буквичката коя е?

      - "К" - Кики! На бабиното жабче!

      - А бе, бабче, защо не каза веднага? - изквакало щастливо жабчето, измъкнало очилцата зад гърба си и ги сложило на носа на бабчето.

      А пък бабчето тъй се зарадвало, тъй се разквакало, че прегърнало жабчето, целунало го по мократа жабешка бузка и рекло:

      - Щом си такова добричко, значи, днес имаш рожден ден! Хайде, баба да ти направи торта!

      И край огряното от слънцето езерце жабчето и бабчето от сърце затропали жабешко хорце!






- In: Радио София, 28 януари, 1977.



© Венцеслав Константинов, 1977

| top | home | e-mail |

Created: 28.09.2009
 WEB Design © DarlSoft Workshop