ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ


      ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ е роден на 14 септември 1940 г. в София в семейството на професор по музика. Завършва германистика и философия в СУ "Св. Климент Охридски". Прави дисертация на тема влиянието на немския литературен експресионизъм върху българската поезия от периода между двете световни войни. След 1987 г. е преподавател по превод на немскоезична поезия в Софийския университет.


      През 1991-1992 г. живее в Берлин като гост на Берлинската артистична програма на Немската служба за академичен обмен (DAAD). През 1993-1994 г. пребивава в Нюйоркския щатски университет в Дженесио. Изнася лекции и участва в научни конференции в Берлин, Лайпциг, Марбург, Виена, Прага, Берн, Цюрих, Лозана и др.


      Жвее в София и родопското село Солища като писател и преводач на свободна практика.



      НАГРАДИ:


      1993: Получава „Наградата за преводаческо изкуство на Федералното министерството за образование и култура„, Виена.

      2006: Носител е на „Наградата на Съюза на преводачите в България“ за цялостно творчество.

      2013: Удостоен е с „Наградата на София за литература“ - за антологията „Великите немски поети от XII до XX век“



      ТВОРЧЕСТВО:


      Венцеслав Константинов е автор на студии, есета, статии и радиопредавания върху немската, австрийската, швейцарската и българската литература. Има публикации върху Ханс Закс, Гьоте, Шилер, Хьолдерлин, Е.Т.А. Хофман, Николаус Ленау, Томас Ман, Херман Хесе, Франц Кафка, Бертолт Брехт, Лион Фойхтвангер, Стефан Цвайг, Йодьон фон Хорват, Елиас Канети, Макс Фриш, Фридрих Дюренмат, Хайнрих Бьол, Алфред Андерш, Мартин Валзер, Ханс Магнус Енценсбергер, Кристоф Мекел и др.



      БИБЛИОГРАФИЯ


      КНИГИ:


      Есеистика


      "Писатели за творчеството", "Литернет", 2004-2005; ЛИК 2007

      "Флейтата на съня". Литературни етюди, "Сиела", 2010

      "Гоблен, извезан с дяволски опашки". 50 приключения с привидността, "Сиела", 2011

      "Тайният живот на дъжда". Афоризми, "Сиела", 2012


      Антологии


      "Австрийски разказвачи". "Народна култура", 1981

      "До границата на виреене. 10 немски разказвачи от XX век". "БЗНС", 1983

      "Докосвам тихо пак ръката ти". Поети от цял свят за майката. "Профиздат", 1989

      "Светлината на света". 100 немски поети от XII до XX век. "Литернет", 2004-2008

      "Сън с флейта". 120 немски разказа от XX век. "Литернет", 2006-2008

      "Немски есета и студии от XX век", "Литернет", 2009

      "Мечтая тъй нежно за теб". Немска любовна лирика от XII до XX век. Eлектронна публикация, 2008

      "Великите немски поети от XII до XX век". Антология на Венцеслав Константинов. „Сиела“, 2012



      ИЗБРАНИ ЕСЕТА И СТАТИИ:


      Волфганг Борхерт: Цветето в петлицата на генерала. "Литературен фронт", 36, 1965

      Ерих Кестнер. "Родна реч", 3, 1972

      Макс Фриш: "Хомо Фабер" - одисея на "модерния човек". "Христо Г. Данов", 1973

      Отчуждението в прозата на Макс Фриш. "Литературен фронт", 67, 1974

      Макс Фриш: Лицето и маската на "тихия човек". "Христо Г. Данов", 1978, 1982

      Майсторството на превода в светлината на критиката. В: "Изкуството на превода 3". "Народна култура", 1978

      Макс Фриш: Дневник на човешкия и творчески опит. "Георги Бакалов", 1979

      Проблеми и тенденции на романа. В: "Поглед върху чуждестранната художествена култура '78". "Комитет за култура", 1979

      Бернхард Келерман: Тунел, извеждащ в бъдещето. "Профиздат", 1980

      Преводът и границите на интерпретацията. "Пулс", 7, 1980

      Преводът - интерпретация и на формата. "Пулс", 2, 1981

      Духовното пространство на австрийския разказ. "Народна култура", 1981

      Нобелистът Елиас Канети и България. "Международно културно сътрудничество", 2, 1981

      Елиас Канети: Зрелостта като младост. "Народна култура", 1981

      Лион Фойхтвангер: С хумор и строгост. "Профиздат", 1981

      Поезията край бреговете на Елба. "Народна култура", 1982

      Кафка и вселената на надеждата. "Христо Г. Данов", 1982

      Преображенията на Мартин Валзер. "Отечествен фронт", 1982

      Херман Хесе: Между копнежите на духа и повелите на живота. "Профиздат", 1982

      Херман Хесе: Играта на стъклени перли. пр. "Знание", 9, 1983

      Бертолт Брехт. Три скици към един портрет, 1983

      Йодьон фон Хорват: Поетът от епохата на рибите. "Христо Г. Данов", 1983

      Литературният живот на Вилхелм Тел. пр. "Орфей", 10, 1983

      Херман Брох: Смъртта на Вергилий. пр. "Знание", 2, 1984

      Между пощенския гълъб и Прометей. Преводното дело на Димитър Стоевски. "Панорама", 2, 1984; В: Майстори на превода. "Народна култура", 1984

      Фридрих Дюренмат: Рицарят, смъртта и дяволът. "Христо Г. Данов", 1984

      Макс Фриш: Човекът не изчезва през холоцена. "Народна култура", 1984

      Поетът в защита на вълците? Поглед върху поезията на Федерална република Германия. "СБП Център за литературна информация", 6, 1984

      Преображенията на бягащия кон. Поглед върху белетристиката на Федерална република Германия. "СБП Център за литературна информация", 11, 1984

      Стълкновенията на "освободеното съзнание". Поглед върху съвременната швейцарска немскоезична литература. "АБВ", 1984

      Русенски мотиви в творчеството на Елиас Канети. "Светлоструй", 3, 1985

      Стефан Цвайг: Опити върху тайната на духа. "Георги Бакалов", 1985

      Фридрих Шилер: Между идеала и живота. "Родна реч", 5, 1985

      Херман Хесе: Сън и действителност. "Профиздат", 1986

      Гизела Елснер: Убийство чрез брак. "Христо Г. Данов", 1986

      Хайнрих Бьол: Между отчаянието и надеждата. "Профиздат", 1987

      Стефан Цвайг: Опиянението от "новия живот". "Христо Г. Данов", 1987

      Алфред Андерш: Осъдени на свобода... и отговорност. "Народна култура", 1988

      Гео Милев и немският литературен експресионизъм. В: Немско-български културни отношения 1878-1918. "Университетско издателство", 1988

      Ерих Мария Ремарк: Началото на пътя. "Отечествен фронт", 1989

      Катя Ман: Мъдростта на себеотрицанието. "Народна култура", 1989

      Хайнрих Ман, Томас Ман: Между власт и духовност. "Родна реч", 3, 1989

      Триумф и трагедия на Стефан Цвайг. "Родна реч", 4, 1989

      Непознатият Бертолт Брехт. "Родна реч", 5, 1989

      Немският хумор. "Родна реч", 1989

      Жена с дете на скута. "Профиздат", 1989

      Гюнтер Грас: Джуджето не иска да порасне. "Христо Г. Данов", 1990

      Ханс Магнус Енценсбергер: Апокалипсисът като комедия. "Народна култура", 1990

      Литературният живот на Доктор Фауст. "Култура", 1, 1990

      Die Maschine als Deuter? Die Uebersetzungskunst im Spannungsverhaeltnis zur Computer-Vermittlung. "Literarisches Colloquium Berlin", 1992

      Der Dichter und sein Henker. Zensurstreichungen in Duerrenmatts Roman "Der Verdacht". "Universitaet Zuerich", 1992

      Auf der Suche nach der verlorenen Identitaet. Bulgarische Literatur im Umbruch. "Universitaet Bern", 1992

      Der Kampf zwischen den Toten. Orthodoxe und islamische Religion im kommunistischen Bulgarien. "Europaeische Rundschau", Wien, 3, 1992

      Фридрих Кристиан Делиус: Тероризмът - реалност и литература. "Пигмалион", 1993

      "Im Grossen Plan der Geschichte..." Das Schweizbild im kommunistischen Bulgarien. "Bild und Begegnung", Basel & Frankfurt a. M., 1996

      Elias Canetti - Ein Oesterreichischer Schriftsteller? Verwandlungen zwischen Rustschuk und Wien. "Jura Soyfer", Wien, 3, 1996

      Български мотиви в творчеството на Елиас Канети. "Панорама", 10, 2005

      Художественият превод. „Панорама“, 9, 2006

      Благодатта на думите. 8 есета. „Литературен вестник“, 11, 24-30.03.2010

      За афоризмите. „Литературен клуб“, 06.02.2013



      СЪСТАВИТЕЛСТВА:


      Бодо Узе, Марш през септември. Избрани разкази. „Профиздат“, 1967

      Ерих Кестнер, Как не станах екзистенциалист? Избрани разкази. „Профиздат“, 1968

      Райнер Мария Рилке, Лирика. „Народна култура“, 1979

      Макс Фриш, Дневници. 2 тома. „Георги Бакалов“, 1979

      Лион Фойхтвангер, Къщата на Зелената улица. Избрани разкази. „Профиздат“, 1981

      Франц Кафка, Преображението. Избрани разкази. „Христо Г. Данов“, 1982

      Мартин Валзер, Бягащият кон. Разкази и повести. „Отечествен фронт“, 1982

      Йодьон фон Хорват, Вечният еснаф. Разкази и романи. „Христо Г. Данов“, 1983

      Бертолт Брехт, Трофеите на Лукул. Избрани разкази. „Профиздат“, 1983

      Бертолт Брехт, Избрани творби: В 4 т.. „Народна култура“, 1983

      Кристоф Мекел, Хотел за лунатици. Избрани стихотворения. „Народна култура“, 1984

      Илзе Айхингер, Огледална история. Разкази и диалози. „Христо Г. Данов“, 1985

      Стефан Цвайг, Европейската мисъл. Избрани есета. „Георги Бакалов“, 1985

      Херман Хесе, Откраднатият куфар. Избрани разкази. „Профиздат“, 1986

      Курт Тухолски, Интервю със себе си. Стихотворения и разкази. „Народна култура“, 1986

      Хайнрих Бьол, Джуджето и куклата. Избрани разкази. „Профиздат“, 1987

      Алфред Андерш, Диана и свирачът на флейта. Избрани разкази. „Народна култура“, 1988

      Томас Ман, Писма. 2 тома. „Георги Бакалов“, 1988-1989

      Ерих Кестнер, Действителен романс. Поезия и проза. „Сиела“, 2009

      Франц Кафка, В наказателната колония. Избрани новели и разкази. „Сиела“, 2010

      Хайнрих Бьол, Избрани разкази. „Ентусиаст“, 2012



      ПРЕВОДИ:


      Бертолт Брехт, Животът на Галилей. Драма. Театър „Сълза и смях“, 1964

      Бодо Узе, Марш през септември. Избрани разкази. „Профиздат“, 1967

      Разкази от много меридиани. „Народна младеж“, 1967 (1 разказ)

      Ерих Кестнер, Как не станах екзистенциалист? Избрани разкази. „Профиздат“, 1968

      Хумористични разкази. „Народна култура“, 1970 (3 разказа)

      Съвременни немски разкази. „Народна култура“, 1970 (2 разказа)

      Когато войната свърши. „Народна култура“, 1971 (7 разказа)

      Ерих Мария Ремарк, Живот назаем. Роман. „Медицина и физкултура“, 1972

      Фридрих Дюренмат, Подозрението. Роман. „Народна младеж“, 1972

      Стефан Цвайг, Шахматна новела. „Медицина и физкултура“, 1973

      Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. „Христо Г. Данов“, 1973

      Немски морски новели. „Георги Бакалов“, 1974 (1 разказ)

      Бертолт Брехт, Календарни мъдрости. Стихотворения и разкази. „Профиздат“, 1975

      Морски новели от Австрия, ФРГ, Швейцария. „Георги Бакалов“, 1976 (5 разказа)

      Макс Фриш, Щилер. Роман. „Христо Г. Данов“, 1978

      Макс Фриш, Дон Жуан или Любовта към геометрията. Комедия. „Народна култура“, 1979

      Бертолт Брехт, Избрани творби. „Народна култура“, 1979 (3 разказа, 4 студии)

      Бертолт Брехт, Малък органон за театъра. Студия. „Народна култура“, 1979

      Хенрик Ибсен, Майстор Солнес. Драма. Национален академичен театър „Иван Вазов“, 1979

      Смях и болка. Хумористични и сатирични разкази. „Христо Г. Данов“, 1979 (1 разказ)

      Елиас Канети, Сватба. Драма. „Народна култура“, 1980

      Бернхард Келерман, Тунелът. Роман. „Профиздат“, 1980 (с Огнян Бранков)

      Йоахим Купш, Книга за Хонс. Роман. „Отечество“, 1980

      Йохан Волфганг Гьоте, Избрани творби в осем тома. Том 1. „Народна култура“, 1980 (9 стихотворения)

      Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. „Христо Г. Данов“, 1981

      Лион Фойхтвангер, Къщата на Зелената улица. Избрани разкази. „Профиздат“, 1981

      100 шедьоври на европейската любовна лирика - XX век. „Народна култура“, 1981 (15 стихотворения)

      Фантастика на ФРГ, Австрия и Швейцария. Антология. „Христо Г. Данов“, 1981 (6 разказа)

      Фридрих Дюренмат, Тунелът. Новела. „Христо Г. Данов“, 1981

      Макс Фриш, Щилер. Роман. „Христо Г. Данов“, 1982

      Франц Кафка, Преображението. Избрани разкази. „Христо Г. Данов“, 1982

      Мартин Валзер, Бягащият кон. Разкази и повести. „Отечествен фронт“, 1982

      Антология „Докато обичам“. Поетеси от цял свят за любовта. „Профиздат“, 1982 (7 стихотворения)

      Поезия на ГДР - XX век. „Народна култура“, 1982 (40 стихотворения)

      Бертолт Брехт, Трофеите на Лукул. Избрани разкази. „Профиздат“, 1983

      Фридрих Шилер, Избрани творби. „Народна култура“, 1983 (4 стихотворения)

      Кристоф Мекел, Хотел за лунатици. Избрани стихотворения. „Народна култура“, 1984

      Бертолт Брехт, Избрани творби в четири тома. Том 1. „Народна култура“, 1983 (16 стихотворения, 10 разказа)

      Макс Фриш, Човекът се появява през холоцена. Повест. „Народна култура“, 1984

      Фридрих Дюренмат, Подозрението. Роман. „Христо Г. Данов“, 1984

      Ерих Мария Ремарк, Живот назаем. Роман. „Отечествен фронт“, 1985

      Бертолт Брехт, Избрани творби в четири тома. Том 4. „Народна култура“, 1985 (12 студии)

      Бертолт Брехт, Малък органон за театъра. Студия. „Народна култура“, 1985

      Бертолт Брехт, Разпитът на Лукул. Драма. „Естрада“, 9, 1985

      Петер Хакс, Мирът. Драма. Русенски драматичен театър „Сава Огнянов“, 1985

      Петер Хакс, Хубавата Елена. Драма. Русенски драматичен театър „Сава Огнянов“, 1986

      Херман Хесе, Откраднатият куфар. Избрани разкази. „Профиздат“, 1986

      Курт Тухолски, Интервю със себе си. Стихотворения и разкази. „Народна култура“, 1986

      И струна и стих. Световна поезия за музиката. „Музика“, 1986 (9 стихотворения)

      Щефан Хермлин, Балада за дамата Надежда. „Народна култура“, 1986 (4 стихотворения)

      Валтер Бенямин, Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост. Студия. В: Из историята на филмовата мисъл : От Луи Люмиер до Кристиан Мец, „Наука и изкуство“, 1986

      Стефан Цвайг, Шахматна новела. „Народна култура“, 1987

      Хайнрих Бьол, Джуджето и куклата. Избрани разкази. „Профиздат“, 1987

      Алфред Андерш, Диана и свирачът на флейта. Избрани разкази. „Народна култура“, 1988

      Рюдигер фон Мюнер, Суматоха в бюргерския дом (стихове). В: „Старонемски декамерон“, „Народна култура“, 1988

      Катя Ман, Моите неписани мемоари. „Народна култура“, 1989

      Фридрих Дюренмат, Подозрението. Роман. „Народна младеж“, 1989

      Валтер Бенямин, Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост. Студия. В: Художествена мисъл и културно самосъзнание, „Наука и изкуство“, 1989

      Ханс Магнус Енценсбергер, Гибелта на Титаник. Комедия. „Народна култура“, 1990

      Херберт Бергер, Зли пиеси. 4 едноактни драми, 1993

      Радка Донел, Пасаж на страстта. Поезия (bilingual). „Пигмалион“, 1993

      Фридрих Кристиан Делиус, Заложници в Могадишу. Роман. „Пигмалион“, 1993

      Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. „Пейо Яворов“, 1995

      Стефан Цвайг, Легенда за третия гълъб. „Пламък“, 2003

      Волфганг Борхерт, Писателят. Есе. „Словото днес“, 2004

      Макс Фриш, Дон Жуан. Есе. „Съвременник“, 2005

      Ерих Кестнер, Действителен романс. Поезия и проза. „Сиела“, 2009

      Ерих Мария Ремарк, Живот назаем. Роман. „Сиела“, 2009

      Франц Кафка, В наказателната колония. Избрани новели и разкази. „Сиела“, 2010

      Макс Фриш, Щилер. Роман. „Lege Artis“, 2011

      Макс Фриш, Хомо Фабер. Роман. „Lege Artis“, 2012

      Стихове от антологията „Великите немски поети от XII до XX век“. „Дневник“, 10.11.2012

      Хайнрих Бьол, Избрани разкази. „Ентусиаст“, 2012

      Стефан Цвайг, Шахматна новела. „Ентусиаст“, 2013



      ТЕАТРАЛНИ ПОСТАНОВКИ:


      1964: Бертолт Брехт, Животът на Галилей. Театър „Сълза и смях“, София

      1979: Макс Фриш, Дон Жуан или Любовта към геометрията. Театър „Сълза и смях“, София

      1980: Хенрик Ибсен, Майстор Солнес. Национален академичен театър „Иван Вазов“, София

      1985: Бертолт Брехт, Разпитът на Лукул. „Естрада“, София

      1985: Петер Хакс, Мирът. Драматичен театър „Сава Огнянов“, Русе

      1986: Петер Хакс, Хубавата Елена. Драматичен театър „Сава Огнянов“, Русе

      1987: Елиас Канети, Сватба. „Държавен сатиричен театър“, София

      1992: Елиас Канети, Сватба. Драматичен театър „Сава Огнянов“, Русе

      2009: Елиас Канети, Сватба. Театрален департамент на „Нов Български Университет“, София

      2010: Макс Фриш, Дон Жуан или Любовта към геометрията. Драматичен Театър „Гео Милев“, Стара Загора



      ИНТЕРВЮТА:


      „Ангелогласният“, Радио София, пр. „Орфей“, 29 юли 1976

      Красимира Василева: „Елиас Канети - той рисува с думи“, „Дунавска правда“, Русе, бр. 16, 19 януари 1984

      Emil Bassat: „Zwischen Musik und Literatur oder Ueber eine Versuchung“, SN zu Gast bei Wenzeslaw Konstantinow, „Sofioter Nachrichten“, Sofia, 16 Mai 1984

      Огнян Стамболиев: „Преводът е мост между две култури“, „Дунавска правда“, Русе, бр. 118, 18 май 1984

      Emil Bassat: „From Bach to Kafka, or... about temptation“, SN visiting Ventseslav Konstantinov, „Sofia News“, Sofia, 22, May 30, 1984

      Емил Стоянов: „Чрез своята езикова стихия“, „Комсомолска искра“, Пловдив, бр. 16, 20 април 1987

      Доротея Монова: „Място на действието - човешката душа“, в-к „Отечествен фронт“, София, бр. 12836, 27 януари 1988

      Емил Басат: „Изкушенията на преводача“, „Пулс“, София, бр. 20, 17 май 1988

      Илиян Александров: „Културното послание на преводача“, „Пловдивски университет“, Пловдив, бр. 1, 17 януари 1989

      Албена Шкодрева: „Култура и халтура“, „Народна младеж“, София, бр. 39, 22 февруари 1990

      Румяна Николова: „Вавилонското стълпотворение в културата“, „Вечерни новини“, София, бр. 56, 20 март 1990

      Панайот Денев: „Изкуството не е цвете в бутониерата“, „Антени“, 11 април 1990

      Таня Димитрова: „Културата: Оръжие, украшение или... средство за оцеляване“, „Свободен народ“, София, 22 май 1990

      Стефан Тодоров: „Магията на превода“, „АБВ“, София, бр. 27, 3 юли 1990

      „Wilhelm Tell, Faust und Lorelei. Ein Gespraech mit Wenzeslav Konstantinov ueber deutsche Klassiker in Bulgarien“, Zitty, Berlin, Nr. 4, 13. Februar 1992

      Hans Muehlethaler: „Duerrenmatt fuer Bulgarien. Ein Interview mit Wenzeslav Konstantinov“, Der Bund, Bern, Nr. 49, 28. Februar 1992

      „Die Marktwirtschaft hat die Parteizensur abgeloest. Ein Gespraech mit Wenzeslav Konstantinov“, Berner Zeitung BZ, Bern, 11. November 1992

      Емил Басат: „Самопризнанията на един изкушен изкусител“, „Панорама“, 11, 2009; „LiterNet“, 19.12.2009





| top |

Created: 23.09.2013
 WEB Design © DarlSoft Workshop